Всеки от най-добрите състезатели в алпийските ски разполага сумарно с

 Всеки от най-хубавите състезатели в алпийските ски разполага сумарно с сред четири и пет минути в границите на три спортни дни, с цел да покаже за какво на фона на към 100 млн. скиори в света, той или тя стоят най-отгоре. Разликите във времената на спечелилите към този момент се стопяват до една стотна. Достатъчно е едва клатушкане, падение, нежно нарушение на салдото и часовникът отмерва ужасното забавяне от 15 стотни, да вземем за пример. Ревът, тропането, свиркането и насърчението за словенеца Стефан Хадалин бяха на път да срутят трибуната по време на втория манш от алпийската композиция, когато той завърши слалома на 1 стотна зад краткотрайния лидер Марсел Хиршер.

Световна купа по ски в Банско е авторитет за страната. 

Световна купа по ски в Банско е най-хубавата реклама за зимния ни туризъм. 
 
Световна купа по ски в Банско трансформира в посланици на страната ни най-големите имена в алпийските дисциплини. 

 

Това е формалната и напудрена част от обобщенията, по този начин звучи рекламата. Няма по какъв начин обаче да бъде измерен ентусиазмът, който вдъхва срещата със скиорите за всеки, който ги е видял от ръка разстояние. Нито една телевизия, нито един хронометър не може да съобщи чувството за превъзходното можене на най-хубавите скиори в света. Светът гледа най-силните мъже в света на ските в Банско в дните от 22 до 24 февруари. 

 

Пистата в Банско първо дава опция на феновете да гледат фронтално против себе си по целия стръмен скат идващите в полет скиори и след това, който от състезателите си тръгне, би трябвало да мине измежду хората, които са на Бъндеришка поляна. Мнозина от огромните майстори остават неразпознати, тъй като феновете знаят имената им, стила им, изявите, успехите, само че не и елементарния им тип, когато са плетени шапки, огромни якета и по нищо не проличава, че това са звездите, които са сърцето на най-големите ски алпийски надпревари в света. 

 



Никой не разпознава Марсел Хиршер, когато той се прави на един от шерпите в австрийския тим  

 

Не е чудно, че децата са най-голямата, най-отдадената, най-запалената публика. Докосването до техния кумир е еднакво на заричане за триумф и ентусиазъм, което вдъхва подобен непредвиден кураж, че даже начинаещите желаят да покажат това, което към този момент са видели: порив, дръзновение и право напред!

 



При типа на група състезатели, малчуганът на часа опита да ги последва  

 

Ски спортът е особена композиция от атлетични заложби, тежка физическа подготовка, безсърдечен режим за период сред 15 до 30 години, големи метеорологични провокации, храброст, доза неблагоразумие и примирението, че нищо от това няма да се получи, в случай че не си подготвен непрекъснато да се товариш като магаре. И в случай че оставим същинската спортна подготовка встрани, толкоз тежест, толкоз ангария стои зад тренировките, че човек може с учудване да се запита: „ Ама за какво някой си предизвиква нещо сходно?! “.

 



 

Всяка ски обувка тежи сред 2,5 и 3 кг. Само отсам скиорът е към този момент с пет-шест кила от горната страна. Ските, според от предназначението си, доближават до 212 см на дължина и тегло сред 5 и 7 кг. Но нито един професионален скиор не кара с един чифт ски, нито единствено с едни обувки. В багажа на най-елитните скиори са няколко чифта обувки, сред 25 и 40 чифта ски, каски, протектори, очила за всевъзможни атмосферни условия, ръкавици, щеки, якета, отоплители, шушляци. Само една от звездите е с багаж от няколкостотин кг. Често в екипите на сполучливите скиори, като шерпи и момчета за всичко работят… несполучливите. 

 

 

 

Те обаче умеят да карат професионално, натоварени като мулета с раница, колчета, лопати, бормашина, два-три чифта ски на рамо. Състезателите също не са примадони и влачат товари километри наред.  

 

На олимпиадата в Пьончанг Микаела Шифрин носи със себе си 35 чифта ски, само че се случва да пътува с по 70. Всеки от тези чифтове е също самобитно оръжие, тъй като кантовете им са наточени като бръсначи. Никой не може да изброи какъв брой стотици чифтове дебели кожени ръкавици са били срязани от безмилостните ръбове. 
 
 

Технологиите, вложени в ски спорта, са най-близо до военните, като резистентност, и до космичните, като материи в облеклото - леки, разтегливи, пазещи от вятър и мраз, които задържат топлината вътре, пропущат влагата на открито.  

 



Нищо не е по-сигурно обаче от преобличане до голо при минус 15 градуса

 

Състезателите се снабдяват с от ден на ден отбрани, точно тъй като технологиите го разрешават. По време на дисциплината втурване множеството развиват скорост, за която с кола ще получат акт! Състезателите стоят на краката си и дават още мощност на тялото и да стигат до 140 км/ч. 

 

През 2018 година, по време на подготовка за втурване, почина френският скиор Давид Поасон. Не го избавиха нито корите, нито патрона на еърбега, нито опита. Говорим за претърпяното с френския национал Виктор Мюфа Жанде: 

 



 

„ Няма по какъв начин това да не се отрази! Преди не си забелязвал защитната мрежа, не си мислил дали зад нея се намира гора или дере. А на другия ден, след гибелта на сътрудник, а също и другар с който живееш през по-голямата част от годината, се качваш още веднъж на ските, тръгваш и си казваш: аха, ето я мрежата…тук е единична, тук е двойна. А задоволително ли да е двойна? Колко надалеч са дърветата зад нея? И сякаш караш, а виждаш не бялото, виждаш сигналното оранжево и няма по какъв начин да не се запиташ дали не си идващ! “ 

 

 



 

В супер гигантския слалом скоростта е към 110 км/ч, на гигантския тя пада до скромните 80-90 км/ч, а на слалома, при допустимо най-стръмния терен, където краката и коленете работят с темпото на шевна машина, скоростта е към 60 км/ч. За да устоят трасетата, те са на практика ледени – нещо като хокейна пързалка, само че с надолнище, който от време на време доближава 70 %. 

 

Ски спортът не е луда конкуренция, а умеене, което е с неумолими условия във връзка с всеки изминат метър! Успехът се гони с безсърдечен всекидневен труд, който в случай че не води до съответни високи резултати, изпраща мечтателя за медали в групата на шерпите, които обслужват сполучливите състезатели. 
 
 

На фона на днешните гъвкави колчета, в миналото те са били дървени и едни от най-страшните контузии са били при рухване върху тях. Неколкократната международна шампионка от Австрия Улрике Майер умира точно при подобен удар. 

 

От 1938 година до през днешния ден, починалите ски състезатели са 37, а тези, които са понесли извънредно тежки и необратими контузии са в пъти повече. 

 

Според статистическия портал Statista, единствено в Европа скиорите са 67 милиона. Имената на огромните състезатели, които феновете без планиране могат да изброят, не надвишават общо 20 души. 

 

За първи път след 1985 година, българите с съображение крещят с цялостно гърло още веднъж и за собствен играч. Алберт Попов е към този момент в първите 50, а на надпреварите от кръга за Световната купа се придвижва безапелационно напред и печели благосклонности – освен у нас, само че и измежду състезатели от други страни. 

 



Марсел Хиршер и Алберт Попов получиха почетни плакети от община Банско  

 

Пробивът в алпийските ски е не просто състезателен триумф. Говорим за систематичен, всекидневен, изнурителен и постоянно непризнателен труд. Болки, травми, безсилие, гнет от гадно време, гнет от треньорите и постоянно по ръба на риска – за здравето и за живота. 

 

Над 90 на 100 от всички истории на сполучливи скиори стартират по този начин: „ Когато съм бил на две годинки и доста съм плакал, родителите ми ме качили на ски и ме бутнали по ската, с цел да млъкна “. „ Когато съм бил на три годинки, нашите ме дали на ски учебно заведение, с цел да се изтощавам и да дремя непробудно “. Тина Вайратер, дъщерята на олимпийците Харти Вайратер и Хани Венцел, била толкоз ревлива, че като кърмаче я возели в раница, с цел да заспи. Щом проходила я поставили на ските. На Световната купа през 2015 година в Банско точно Вайратер завоюва златото. 

 



 

Героите на алпийските ски обаче не са на особена респект в България. Около тях не се случва нищо жълто. Нито един скиор не прави диви купони с мадами по питейните заведения, до него не стоят гърли с изрязани деколтета и напомпани балкони; не е прочут с тежки запои, не е изрисуван с татуси от главата до петите, него не го купуват и продават, спортът не предлага попълване на листчета с хазартни залози. Няма скиор, който на финала да се хване мощно за чатала или да вдигне междинен пръст към публиката. Големият разкош на дамите в ските е да бъдат с дълги коси, които да се веят зад каската, а мъжете си пускат брада. 

 

След края на подготвителния ден скиорите наподобяват пребити – с рошави коси, с изтощени очи и подготвени да си легнат допустимо най-рано. 

 

Гигантската машина на алпийските ски е със свои строги и неумолими закони. Затова когато българският курорт Банско за десети път провежда осъществяване на кръг от Световната купа, това е мотив за горделивост и очевидно самопризнание, че изискванията, професионализма, качеството, сигурността са налице. 

 



 

Световната ски федерация е заложила неумолими критерии и в случай че подготовката и провеждането не са на нужното равнище, то повторна купа няма да се случи. Банско освен посрещна десетата в своята история и изрично се утвърди като дестинация за висок клас надпревари, само че ще семейства международни купи и в идните две години. 

 



 

Елитните курорти, които са исторически уредници на сходни прояви са толкоз добре позиционирани, че пробивът измежду тях и налагането на нова дестинация е еднакво на победа със международно измерение. 

 

Българите получават шанса да видят с очите си и да усетят с кожата си по какъв начин работи гигантската машина на съревнование от такава големина. 

 



 

Нито един елементарен фен не може даже да допусна за каква огромна и чудесно смазана машина става дума. Тя е ситуирана във височина, на равното и в ефира. 

 



 

Стотици са хората, които работят по едно и също време и подсигуряват изискванията на трасето, извършват разпорежданията на експертите, които вземат решение по какъв начин ще бъдат подредени вратите, изравняват, лъскат, замразяват, полират, пробиват леда с бормашини, с цел да слагат отбрани, колчета, мрежи. Машини, техници, експерти от всевъзможен диаметър са на трасето часове наред. И всеки от тях би трябвало да е скиор, всеки да е с отличен баланс, да може да носи, да работи, да не нанася повреди. 

 

Докато фен следи по малкия екран спускането на следващия свръхестествен скиор, той не може да допусна, че в долната част на пистата, като големи черни бубулечки десетки хора на ски и с железни гребени в ръце заравняват терена, който неизбежно стартира да се изравя от прелитащите скиори (дори когато е изцяло замръзнал!). 

 



 

С приближаването на състезателя, по команда всички се изтеглят встрани и скиорът прелита като мълния около тях. Докато камерите още демонстрират трасето, хората-бубулечки ги няма, само че след по-малко от минута още веднъж са там и работят. И когато в една дисциплинираност са записани 60 участника, те вършат всичко това 60 пъти. 

 



 

Всеки от най-хубавите състезатели в алпийските ски разполага сумарно с сред четири и пет минути в границите на три спортни дни, с цел да покаже за какво на фона на към 100 милиона скиори в света, той или тя стоят най-отгоре. 

 

Разликите във времената на спечелилите към този момент се стопяват до една стотна. Достатъчно е едва клатушкане, падение, нежно нарушение на салдото и часовникът отмерва ужасното забавяне от 15 стотни, да вземем за пример. 

 

Ревът, тропането, свиркането и насърчението за словенеца Стефан Хадалин бяха на път да срутят трибуната по време на втория манш от алпийската композиция, когато той завърши слалома на една стотна зад краткотрайния лидер Марсел Хиршер. 

 



 

По-късно Хадалин разяснява: „ Мозъкът ми не може да осмисли какъв брой, за бога, е една стотна. Какво може да се случи за една стотна – с изключение на да изгубя с една стотна, естествено! Няма такова нещо като шанс обаче. Ти си основател на личния си триумф! Ако карам по-добре, ще бъда по-бърз, може би по-бърз с повече от една стотна, която в този момент не ми доближи. В съществени линии съм удовлетворен, признавам си. Тази писта познавам добре, взел участие на надпревари тук, одобрявам я от много време и през днешния ден също доста ми хареса “.

 

В този миг против младия и приветлив мъж, който не стопира щастливо да се смее, стоят камерите на най-големите малките екрани в Европа. 

 

На втория ден от тридневните надпревари, скоростната дисциплинираност бе анулирана поради голямото количество сняг. Никой не подлага на риск живота на скиорите с невъзможни условия. 

 



 

Третият ден обаче се оказа добър – смразяващо леден с минус 20 градуса в ранното утро, с твърда като бетон писта, с десетки бубулечки, които във всяка секунда подсигуряваха, че изискванията за каране са съвършени. 

 

И изненадите не закъсняха. Вездесъщият Хиршер остана втори. 

 



 

Победи неговата сянка в надпреварите – Хенрик Кристоферсен - безконечният втори след Хиршер. В Банско той завоюва победа за сякаш незначителните, само че безапелационни 4 стотни предимство. „ Добре, че победи Кристоферсен! – разясниха най-запалените фенове – това момче към този момент щеше да се самоубие към този момент! “ Греещ от благополучие, Кристоферсън разяснява, че очевидно е навлязъл в добра серия, откакто стана международен първенец на гигантския слалом в Оре, като още веднъж остави Хиршер зад себе си и затвърждава шампионата си и в Банско. „ Много ми хареса да се състезавам тук! “ – усмихнат до уши съобщи той.

 



 

На трето място остана французина Тома Фанара. След присъединяване на пет международни шампионати и три олимпиади, той завършва кариерата си на 37 години. „ Искам да дам всичко от себе си в тези последни стартове. Предишния път в Банско, на същата писта, паднах и счупих рамо. Сега към този момент сме квит с тази писта, ще си потегли в действителност благополучен отсам! Прекрасен курорт, прелестно място! И откакто Марсел към този момент е получил апартамент тук, мога да го взимам чартърен от него и да дойда отново, с цел да карам за персонално наслаждение! “ 

 

 

 

Самият Марсел Хиршер, прочут с киселото си въодушевление когато не е първи, изненада всички със суперлативи за организацията, трасето и това „ малко, друго и толкоз извънредно красиво място, каквото е Банско. “ 

 



 

Хората, избрали да устоят студа, да бъдат на трибуните, да преживеят страстта, да бъдат част от същинско спортно събитие, не съжаляваха нито за момент. А в идните две години силата на надпреварите в Банско ще наберат още мощ, още престиж и ще се влеят в международната история на същинските спортни събития, в които вземат участие едни от най-способните спортисти.